народни танци варна

салса клуб варна салса варна танци варна народни танци варна


ЖИВКО ВАЛЕНТИНОВ КОЖУХАРОВ е роден на 21.09.1989 г. в гр. Варна.
Завършва средното си образование през 2008 г. в СОУ "Елин Пелин" с профил Български народни танци и разширено изучаване на Английски език.
През 2012 г. завършва бакалаварска степен във Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" със специалност : "Хореография- Български народни танци" и научен ръководител - проф. Петър Ангелов.
Придобита професионална квалификация - Хореограф- педагог /от 2008 до 2012 г. /
Участва в Академичния танцов театър към Варненски свободен университет като артист-балетист.
През ноември 2013 г. успешно полага изпит и в момента е магистър- хореограф със специалност  "Хореографска режисура на танцов спектакъл и артмениджмънт".

ЕТО ТУК МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ НЕГОВИ ТАНЦОВИ ИЗЯВИ:
http://dancetheater.vfu.bg/video/

Българското танцово фолклорно наследство е част от богатството на нашата културна традиция.

Българските народни танци са проява на духовната култура на народа ни.

Многообразни са видовете и формите на народните танци, многообразни са стилът и характера на изпълнение, народните носии, музикалният съпровод и свързаните с танците народни обичаи.

Българските народни танци учат хората на здравословен начин на живот, зареждат ги с много позитивна енергия , те ще подобрят вашата двигателна култура и ще развият чувството ви за ритъм. Българската народна музика,която звучи мотивира хората,кара ги да забравят всичко и ги пренася сякаш на друго място.Българският ритъм разтоварва и  релаксира . Магията на българските бит и култура можете да ги усетите в  народните танци. Заповядайте да се насладим заедно на тази магия:)


БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ
 ТАНЦИ

Българските народни танци са вълнуващо изживяване както за тези, които ги играят, така и за тези, които наблюдават. В наше време народните танци се изпълняват предимно на сцена. Там се вижда само външната страна – сложните стъпки, движения и фигури, които изиграват танцьорите. Хората се практикуват и на големи празници, обичаи и събирания, когато хорото тръгва с народната музика. 

В миналото хорото е било неделима част от всеки празник. На големите празници са се организирали общоселски хора. Хорото е имало голяма притегателна сила за хората и всеки е бързал да се хване за него и да поиграе. Навремето хората са били съпроводени от специфичен регламент и традиции. Първи на хорото заиграват момите. След тях свое хоро изиграват ергените. В началото младите играят само под съпровода на песни. След тези първи игриви танци на момите и ергените, прииждат и омъжените жени. Накрая се появяват и мъжете, заедно с музиканти, които свирят на хорото. Мъжете подхващат своето хоро, водено от най-авторитетния мъж в селото. 

След като на селския мегдан се съберат всички, се заиграва общото хоро. В началото на хороводната редица се налавят мъжете – подредени по старшинство и по танцьорско майсторство. След тях се редят ергените. Към "мъжката" половина на хорото се лови и женската – първо омъжените, след тях и девойките, а най-накрая – децата като последното е непременно момче. 

Освен веселба, голямото празнично хоро някога било място за изява и доказване на лични качества. На хорото най-почетно е мястото на водача. Който е пръв на хороводната редица, най-добре може да демонстрира своето майсторство и стил на танцуване пред всички. Затова обичаят изисквал водачите да се сменят и всеки да получи своя шанс за изява. Разбира се, възниквали и доста яростни спорове между най-напористите ергени. 

На хорото гласно и негласно участниците обменяли житейски опит, ергени задяват момите. Младите се събират по махали да поиграят в неделните следобеди. Дори в сезона на усилена земеделска работа, на младите било позволено да устройват своите веселия с танци, а там да продължават своите любовни приключения и да се подготвят за женитба наесен.  

28.01.2016